Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.