Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.